Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2009 22:44 - ДЕН БЕЗ ЛЮБОВ - автор : lava
Автор: klasnata Категория: Други   
Прочетен: 917 Коментари: 0 Гласове:
1



(позволявам си да поставя в блога си постинг на lava , с цялото ми уважение)

16:48 -
ДЕН БЕЗ ЛЮБОВ Има и такива дни, независимо дали датата е 14 февруари.
На скайпа денонощно (веднага щом го включа)  ми светка оранжевото квадратче. Една петокласничка, която е освирепяла от скука си търси някой, който да я забавлява. Защото не й се учи и виси по цял ден на компютъра. В началото бях любезна и си говорех с нея. Всеки път започваше да хленчи, че никой не я обича, че няма приятели и аз доброволно отделях по два-три часа, за да поговоря с нея, да й дам съвет, да я успокоя, да я уверя, че не е права да мисли така. Но да говорим всеки път едно и също, или да й отделям всеки ден по два-три часа ми е невъзможно. Започнах да не й отговарям, но тя не можеше да го понесе и започваше канонада, от която оранжевото прозорче не спираше да ми известява входящи съобщения, а аз получавах морска болест от танцуващата пред очите ми светлина и не можех да си свърша работата.
Многократно обяснявах на това дете, че поведението й е недопустимо, но тя  се смееше в лицето ми. Докато един ден в скайпа тя ме нарече "маце". Била с приятелка, тя й се скарала, но Ралица отговорила: "Ама госпожата ми е приятелка". Трябваше да се обадя на родителите, но на мен тази идея не ми звучи оптимистично. А и лавината от събития ме изпревари.
Друг петокласник, голям сладур, но още по-голям разбойник ми пречеше на работата и аз го сложих да седи до мен. Имаше голям ефект, но скоро видях, че той пъчи гърди и се прави на кавалер т.е. помага ми като прави забележка за дисциплината. Дотук добре. После започна да се прави на мъж и да ми прави комплименти. Бяха толкова театрални и преднамерени, че аз всеки път омаловажах думите му с шеги. Докато и той не си позволи фамилиарно обръщение. Направих се на неразбрала и казах: Ралица, виж какво искат от теб и млъкнете, защото имаме важен урок. Той не се усети и пак се пробва. Тогава му поисках бележника, за да напиша на баща му как се държи в час и той благоразумно млъкна и мълча до края на часа. Но това не беше всичко. След часа Ралица много доволна от себе си ми пусна на GSMa някакъв клип. Видях, че са ме снимали в час, но какво говоря не чух, защото тя така гръмогласно ми се смееше в лицето, че не чух нищо. Разфучах се и тя набързо изтри клипа. Беше последен час вечерта и си тръгнах като бито куче. На другия ден отивам към поредния пети клас и виждам пред вратата група момчета, които отиват да бият друга петокласничка, защото направила на компютъра вестник и там не разбрах какъв е проблема, но трябваше да ги усмиря. Натикаха ми някакъв лист от вестника и аз видях, че там се описва един мой час и история, която не се е случила. Не беше обида по мой адрес, беше просто лъжа. "Журналистката" не беше присъствала в този час.
Винаги съм твърдяла, че един уважаващ себе си човек (независимо дали е възрастен или дете) не може да си позволи да си изпуска нервите, но просто чашата преля. За да сложа ред и да предотвратя агресията на момчетата от моя клас отидох в класа на момичето и се обърнах към "журналистката" с думите: "Мога да приема твоето екстравагантно облекло, мога да те приема такава каквато си, но не мога да приема да уронваш достойнството на един учител или на свой съученик. И ако трябва ще си търсиш друго училище". Последното изречение трябваше да си го спестя, но ми беше преляло и бях бясна. След часа тя ми каза, че не е искала да ме обиди, а аз спокойно й обясних : "Миличка, нека да прочета какво си написала и тогава ще поговорим. Сега се успокой и се прибери в къщи". На другия ден майката ме търсила и подала оплакване до всички инстанции срещу мен. Аз този ден не бях там, защото имам часове в друго училище.
Поисках среща с майката. Тя дойде и доведе един мъж, неин брат или роднина, не разбрах. Тя категорично отказа да чуе за какво става дума, а мъжът ме започна: "Вие подадохте ли си молбата за напускане или утре ще я подадете. Аз това няма да го оставя така, ще Ви съдя и ще Ви вкарам в затвора..." И започна да ме обижда колко некадърна учителка съм, как той ще ме унищожи и няма да остави нещата така. После отиде настрана, за да говори по телефона. С няколко думи обясних на майката, че съм се опитала да спася дъщеря й от побой, че съм добронамерена и дори няма конфликт между мен и детето й. Тя започна да омеква и да ми обяснява колко ме обича дъщеря й. Мъжът не спираше да се гаври с мен и тя започна да го моли да се разберем с добро. От дума на дума стана ясно, че в устата ми са сложени думи, които не само не съм казала, но и не мога да кажа. Когато стана ясно, че детето е повторило всички обвинения чути от майката, като мои думи тя разбра и съвсем омекна. Учител не е професия - това е диагноза. Разговорът стана съвсем приятелски и аз казах на майката: "Чудесно е това, че детето иска да издава вестник. Аз даже бях приготвила стари броеве издавани от ученици и да й обясня, че правенето на всетник има правила. Би било добре да се насочи към по-интересни теми от това да се рови в отношенията на съучениците си, за да не попадне в ситуацията, в която съм аз в момента". Мъжът пак скочи: коя съм аз да давам съвети, детето може да прави каквото си иска. Отговорих му: "Да, затова децата са на тоя хал".  Той ме погледна и каза: "Вие сте никой, Вие сте едно нищо". И си тръгнага.
Без коментар. Но при такива родители има ли някой в България, който все още си задава въпроса защо учениците не уважават учителите си.
На тези двамата и през ум не им мина, че докато ме уволнят и унищожат аз ще продължа да влизам в час. И ако децата не ме уважават аз не мога да ги науча на нищо. Това е отговор на втория въпрос: защо сегашните ученици не знаят нищо и нивото е толкова паднало.
От целия разговор аз разбрах това, че едно единадесет годишно дете се е уплашило да не бъде наказано в училище, поляло ме е с казан катран пред близките си, за да бъда аз виновната, а тя потърпевшата. И на какъв морал я възпитава това семейство: да лъже. Направиха го с личен пример. Показаха, че тя не може да бъде обиждана или унижавана. Но един учител може да бъде заплашван, обиждан и унижаван и това е напълно в реда на нещата. Това е справедливо. Независимо има ли вина или не. С което не кавам, че аз нямам вина.
Винаги съм казвала, че ние учителите нямаме проблем с учениците. Имаме проблеми с родителите.
Иначе всеизвестна истина е, че за всички проблеми са виновни учителите. Каза ни го Станишев по време на учителската стачка, казаха ни го родителски комитети организирани против учителите пак по същото време.
В цялата история има и нещо хубаво: за 25 години учителстване такова нещо ми се случва за първи път. И сега аз няма да си го изкарвам на детето. Децата не са виновни. Децата са бял лист, на който ние възрастните пишем и вграждаме нашите разочарования, нашата злоба и омраза. Често пъти на това учим децата си. И е хубаво, че не всички родители са такива.
Вчера за мен беше ден без любов.
Дребна загуба, защото за мен всеки ден е изпълнен с любов към моите ученици. Стоя в училище срещу 300 - 400 лв. заплата, за да им покажа, че може държавата ни да е в криза, може по света да ни показват като тоалетна. Но в живота ни може да има и много любов, красота, доброта, творчества, успехи, удовлетворение и това да ни прави щастливи. Говоря им като на равни и знам, че са малко тези, който ме разбират (то 90% от възрастните не ме разбират, та какво остава за единадесет-дванадесет годишни деца).
Но го правя, защото дори и само един да ме е разбрал, аз съм си свършила работата!

Честит свети Валентин! Животът ви да е пълен с много любов!


Тагове:   ден,   автор,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: klasnata
Категория: Други
Прочетен: 43404
Постинги: 19
Коментари: 34
Гласове: 290
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031